„Постави, Господи, стража на устата ми и стража на устата ми“ (Пс. 140:3).
Човек не съгрешава толкова с нито един телесен член, колкото с езика, особено по време на скръб и нещастие е много трудно да го обуздаеш. Затова трябва да молим Бог за помощ, за да ни помогне да го управляваме и да казваме само това, което е полезно, и да мълчим за това, което е вредно.
* * *