а҃. Надѣ́ющїисѧ на гдⷭ҇а, ꙗ҆́кѡ гора̀ сїѡ́нъ: не подви́житсѧ въ вѣ́къ живы́й во і҆ерⷭ҇ли́мѣ.
а. Надеждаващи се на Господа, като Сионска планина: неподвижно ще остане живият в Иерусалим.
в҃. Го́ры ѡ҆́крестъ є҆гѡ̀, и҆ гдⷭ҇ь ѡ҆́крестъ люде́й свои́хъ, ѿ ны́нѣ и҆ до вѣ́ка.
г҃. Ꙗ҆́кѡ не ѡ҆ста́витъ гдⷭ҇ь жезла̀ грѣ́шныхъ на жре́бїй првⷣныхъ, ꙗ҆́кѡ да не про́стрꙋтъ првⷣнїи въ беззакѡ́нїѧ рꙋ́къ свои́хъ.
Господ не остави жезъла грешните на жребия праведните, за да не разпростират праведниците в беззакония ръцете си.
д҃. Ѹ҆бл҃жѝ, гдⷭ҇и, бл҃г‡ѧ и҆ пра̑выѧ с®цемъ.
Достойно, Господи, благост и правда със свят.
є҃. Ѹ҆клонѧ́ющыѧсѧ же въ развращє́нїѧ ѿведе́тъ гдⷭ҇ь съ дѣ́лающими беззако́нїе: ми́ръ на і҆и҃лѧ.
Господ ще отведе от развращението тези, които правят беззаконие: мир на Исуса.