Като напусна Рим, твоето отечество, ти се пресели в пустинята и там на празно място намери дом за себе си, избяга от суетата на този свят и в безмълвно прибежище се насочи към Господа. По тази причина ние, които те почитаме, приливайки се към расата на твоите мощи и любезно те целувайки, ти се молим, отче Макарий: моли се на Господа за нас, да се смили над нас в деня на съда.