По повеля на Всевишния, / който помрачи небето с тежък облак, / и сияеща светкавица, / и гръм, който гърмеше с изобличение, / ти предаде душата си в ръката на Господа, / премъдри Артемий, / и сега стоиш пред престола на Господа на всички, / които идват при теб с вяра и любов, / давайки незабавно изцеление на всеки, / и молейки се на Христа Бога, / / да ни душите могат да бъдат спасени.