а҃. Гдⷭ҇и, не вознесе́сѧ се́рдце моѐ, нижѐ вознесо́стѣсѧ ѻ҆́чи моѝ: нижѐ ходи́хъ въ вели́кихъ, нижѐ въ ди́вныхъ па́че менѐ.
Господи, не се възви сърцето ми, нито очите ми не се възвисиха, нито ходих сред великия, нито възхождах сред чудеса, по-големи от мене.
в҃. А҆́ще не смиреномꙋ́дрствовахъ, но вознесо́хъ дꙋ́шꙋ мою̀, ꙗ҆́кѡ ѿдое́ное на ма́терь свою̀, та́кѡ возда́си на дꙋ́шꙋ мою̀.
в. Ако не смиренях мъдростта си, но вдигнах душата си, както ако бях сторил нещо на майка си, така Ти възплати на душата ми.
г҃. Да ѹ҆пова́етъ і҆и҃ль на гдⷭ҇а ѿ ны́нѣ и҆ до вѣ́ка.
Да пее душата ми на Господа от сега и до вечен.