Не съм достоен, Господи Господи, Ти да влезеш под покрива на душата ми. Но понеже Ти, Човеколюбче, искаш да живееш в мен, смело пристъпвам. Ти заповядай и аз ще отворя вратите, които Ти сам създаде, и ще влезеш с обикновена любов към човечеството, ще влезеш и ще просветиш помрачения ми ум. Вярвам, че ще направиш това. Защото Ти не остави блудницата, която дойде при Тебе със сълзи; Той не отхвърли разкаялия се митар; Той дори не прогони разбойника, който Те призна за Цар; Той не остави това, което беше, дори Твоят разкаян гонител Павел; но на всички, които дойдоха при Тебе с покаяние, Ти даде място в множеството на Твоите приятели, единственият Благословен, винаги, сега и винаги. амин