Пѣ́нїе всѧ́кое побѣжда́етсѧ, спростре́тисѧ тща́щеесѧ ко мно́жествꙋ мно́гихъ щедро́тъ твои́хъ: равночи́слєнныѧ бо песка̀ пѣ̑сни а҆́ще прино́симъ тѝ цр҃ю̀ ст҃ы́й, ничто́же соверша́емъ досто́йно, ꙗ҆̀же да́лъ є҆сѝ на́мъ тебѣ̀ вопїю́щымъ: Ґллилꙋ́їа.
Пење секое се надминува, спротивно настапувајќи кон множеството на твоите щедрости: бидејќи песните ни, кои се еднакви на песок, приносиме Ти, Свети Цар, ништо не го правиме достојно, што Ти ни го даде на нас, кои викаме кон Тебе: Галилеја.