1. Помощник и покровител да бъде моето спасение: Това е моят Бог и ще Го прославя, Бога на моя баща, и ще Го възвелича: славно ще бъда прославен.
2. Погледни нагоре, небе, и аз ще провъзглася и ще пея Христос, който дойде в плът от Девата.
Виждате ли, виждате ли, защото Аз съм Бог, Който изля манна и извади вода от древните камъни в пустинята чрез единствената Си десница и Моята сила (Изход 16:14; 17:6).
3. Утвърди мислите ми върху неподвижния камък на Твоите заповеди, Христе.
Утвърди, Господи, на канарата на Твоите заповеди сърцето ми се развълнува, защото само Ти си свят и Господ.
4. Пророкът чу Твоето идване, Господи, и се уплаши, защото искаше да се родиш от дева и да се явиш като мъж, и каза: чух Твоето слушане и се уплаших: слава на Твоята сила, Господи.
5. От утринната вечер, Човеколюбче, просвети ме, моля се: и ме научи на Твоите заповеди, и ме научи, Спасителю, да върша Твоята воля.
Господи! пророкът се разтрепери, когато му се разкри за Твоето идване, че искаш да се родиш от Дева и да се явиш между хората, и рече: получих откровение за Тебе, Господи, и страх ме обзе; Нека бъде слава на Твоето могъщество.
По-хуманно! Моля Ти се: озари ме с Твоята светлина, който не спира да ти пее песента на утрото в нощта, води ме по пътя на Твоите заповеди и ме научи, Спасителю, да изпълнявам Твоята воля.
6. Извиках с цялото си сърце към щедрия Бог и ме чу от най-долния ад, и повдигна корема си от листни въшки.
Кондак: Душе моя, душе моя, стани, какво отписваш? Краят наближава и ще се смутиш: стани, за да те помилва Христос Бог, Който е навсякъде и изпълнява всичко.
7. Съгрешихме, съгрешихме, постъпихме невярно пред Теб, ние сме по-ниски от наблюдателните, по-ниски от онези, които са направили, както Ти ни заповяда: но не ни предавай докрай, Боже на бащите.
8. И небесните войски го хвалят и треперят от херувими и серафими; всеки дъх и създание, пейте, благославяйте и възвеличавайте до всички векове.
9. От безсеменното зачатие има неизразимо рождение, до майката на майката без мъж нетленният плод: защото Божието раждане обновява естеството: така всички те раждаме, като Пресвета Богородица, ние Православието величаем.
Зад безсеменното зачатие се крие една необяснима Коледа; от майка без мъж и плодът е нетленен; защото раждането на Бога обновява природата. Затова ние - всички поколения - Православието славим Тебе, Пресвета Богородице.
В петък на първата седмица на Великия пост, след молитвата зад амвона, се чете молитвеният канон на св. великомъченик Теодор Тирон и се освещава в негова чест коливо или ориз, варен с мед. Това тържество беше установено по следния повод. През 362 г. гръцкият император Юлиан Апостат (отстъпник от християнската вяра), за подигравка с християните, заповядва всички хранителни запаси, продавани на пазарите в Антиохия, да бъдат тайно поръсени с кръв, принесена в жертва на идолите. Но св. великомъченик Теодор, който беше изгорен през 306 г. за изповядване на Христовата вяра, насън разкри заповедта на Юлиан на епископ Евдоксий и даде съвет, вместо замърсена храна, да яде коливо през седмицата.