Като напусна старото си отечество Рим, ти дойде в Руската страна, преподобни, и се засели в пустинята на разбойниците, там си намерил тихо прибежище за спасение и си живял безмълвен живот богоугоден, като се отправяше към Господа с непрестанни молитви: заради това Христос те възлюби и прослави чудеса, отче Макарие, като те разкри като пастир на благостта на Своите словесно стадо. Така и ние, притичащи към рода на твоите мощи, умилено казваме: моли се на Прославилия те, за да се спасят душите ни.