Егда́ изше́л еси́ от ми́ра,/ тогда́ мирска́я вся я́ко тще́тна отве́ргл,/ егда́ же о́браз и́ноческий на ся прия́т,/ тогда́ вра́жия кова́рства по́двиги свои́ми и труды́, Аммо́не блаже́нне, попра́л еси́, вопия́:// Христе́ Бо́же, сла́ва Тебе́.
* * *