Какво трябва да разбираме в Господната молитва под името на нашите дългове?
Нашите грехове.
Защо греховете се наричат дългове?
Защото ние, както сме получили всичко от Бога, трябва да дадем всичко на Бога, тоест да подчиним всичко на Неговата воля и закон: ако не направим това, тогава оставаме длъжници на Неговата правда.
И кои са нашите длъжници?
Хората, които не ни дадоха това, което трябваше да дадат според Божия закон - например, не показаха любов, а вражда.
Как, с Божията справедливост, можем да се надяваме, че дълговете ни ще бъдат простени?
Чрез застъпничеството на Исус Христос.
Защото има един Бог и един посредник между Бога и човеците, човекът Христос Исус, който даде Себе Си като откуп за всички (1 Тим. 2:5-6).
Какво се случва, ако молим Бог за прошка на греховете си, но ние самите не прощаваме на другите?
Няма да получим и прошка.
Ако вие простите на хората греховете им, тогава и вашият Небесен Отец ще ви прости, а ако вие не простите на хората греховете им, тогава вашият Отец няма да ви прости греховете ви (Матей 6:14-15).
Защо Бог не ни прощава, когато ние не прощаваме на другите?
Защото чрез това ние се оказваме зли и с това премахваме от себе си Божията доброта и милост.
Следователно какво разположение изискват от молещите се думите на Господната молитва: „И ние прощаваме на нашите длъжници?“
Те категорично изискват молещият се да няма вражда и гняв, а да има мир и любов с всички. И така, ако носиш дара си на олтара и там си спомниш, че брат ти има нещо против теб, остави дара си там пред олтара и иди първо да се помириш с брат си, а след това ела и принеси дара си (Матей 5:23-24).
Но какво да правя, ако този, който има нещо против мен, не може да бъде открит скоро или ако се окаже, че не желае да се помири?
В този случай е достатъчно да се помирим с него в сърцето, пред очите на Всевиждащия Бог.
Ако е възможно, бъдете в мир с всички хора (Рим. 12:18).