Хотѧ́щꙋ сѷмеѡ́нꙋ ѿ ны́нѣшнѧгѡ вѣ́ка преста́витисѧ преле́стнагѡ, вда́лсѧ є҆сѝ ꙗ҆́кѡ мLнцъ томꙋ̀, но позна́лсѧ є҆сѝ є҆мꙋ̀ и҆ бг҃ъ соверше́нный: тѣ́мже ѹ҆диви́сѧ твое́й неизрече́ннѣй премꙋ́дрости, зовы́й: Ґллилꙋ́їа.
Желаещият да се отрече от сегашния век и да се отдалечи от лъжната прелесть, да се върне към милостинята, но позна, че е той и Богът е завършен: за това се чуди на Твоята неповторима мъдрост, казвайки: Глория.