Ви́дѧще твои́хъ мѵ́ръ и҆злїѧ́нїе, бг҃омꙋ́дре, просвѣща́емсѧ дꙋша́ми и҆ тѣлесы̀, ди́внагѡ тѧ̀ мѷрото́чца живоно́сна, нїко́лае, разꙋмѣ́юще: чꙋдесы́ бо, ꙗ҆́кѡ вода́ми, бл҃года́тїю бж҃їею и҆злива́ющимисѧ, напаѧ́еши вѣ́рнѡ вопїю́щихъ бг҃ꙋ: Ґллилꙋ́їа.
Видувајќи твоите чуда и разорување, Божи мудри, светлееме души и тела, чудејќи се на твојот чудоделен животодавен, никогаш не разбирајќи: чуда, како води, се изливаат со Божја благодат, проливајќи се врз верните кои викаат на Бога: Галилеја.